Монт-прес: Клавдия Първанова, 36 г. - Австрия: Искам децата ми да обичат Монтана, така както аз я обичам

Интервю на

Деница ШИВАЧЕВА

- Какво те свързва с Монтана?

- Родена съм и съм израснала тук.

- Кого или какво имаш тук?

- Родители и роднини.

- С какво се занимаваше, преди да заминеш?

- Завърших висшето си образование в Благоевград, след което се върнах пак в Монтана, където работех две години като учителка по немски и английски език.

- Кога напусна България?

- Преди 13 години.

- Защо?

- По-скоро от любопитство. Бях много млада, исках да опозная други страни и култури, както и да практикувам чуждите езици, на които ме научи родната гимназия и университета. Също много исках да се запиша да уча психология в Германия.

- Преодоля ли тъгата по родината си и ако да - колко трудно ти беше?

- Не ми беше трудно. Най-много ми липсваха родителите. Аз съм с лесен характер и много бързо се адаптирам, където и да живея. Още повече, че заминах с перфектни езикови умения, което доста ме улесни в намирането на работа и в създаването на нови социални контакти - отначало в Германия, а после и в Австрия.

- Колко бързо се адаптира и намери работа?

- Веднага.

- Какво всъщност правиш там?

- Живея в Грац (Австрия) със съпруга си и двете ни деца, които са родени там. Работя в социално-педагогическата сфера по проекти, съвместно с дружеството “Закрила на детето” в града.

- Щастлива ли си с това, което правиш - там, където си?

- Да.

- Покриваш ли абсолютно всичките си нужди - включително за развлечения и пътувания?

- Да.

- Ако работеше това в България, колко смяташ, че би печелила?

- Прекалено малко за да покривам разходите си и да живея нормално със семейството си.

- Колко често се прибираш? Кога последно беше това?

- Посещавам родителите си един или два пъти в годината.

- Когато си тук, чувстваш ли се забравена или като чужденец?

- Не.

- Интересуваш ли се какво се случва в града и страната ни?

- Да. Чета новините в интернет.

- Колко често се срещаш с приятели или познати от България? Какво правите заедно?

- Познавам доста българи в Грац, но за съжаление не ги виждам много често. Събираме се най вече на рождени дни или празници.

- Българите около теб как се справят като цяло - успешно ли се интегрират, добре ли живеят?

- Според мен българите имат умението да се интегрират много лесно, защото не са претенциозни. Повечето българи, които познавам имат висше образование, хубава работа и живеят добре.

- Каква е първата най-голяма разлика, когато сравняваш България и страната, в която се намираш?

- Стандарта на живот.

- Каква е първата най-голяма разлика, когато сравняваш хората там и тук?

- Хората в Австрия са много организирани и обичат във всяко едно нещо да има ред и структура, обичат чистотата и не си изхвърлят боклука на улицата. За това пък не са спонтанни като българите и не обичат да предприемат неща, които не са планували предварително. А това ги прави малко скучни. Държат много на празниците и поне веднъж в годината задължително ходят на почивка.

- Каква е първата най-голяма разлика, настъпила у теб преди да заминеш и след това?

- Научих се да разделям боклука. В това отношение се чувствам в Монтана като чужденец.

- От тук най-много ти липсва...?

- Родителите, супер бързия интернет, българските плодове и зеленчуци, особено огромните и вкусни домати на баба... И “Слънчевата градина”.

- Смяташ ли да се върнеш и ако да - кога?

- Не знам... За сега не мисля да се връщам. Но мисля да запазя традицията да се прибирам поне два пъти в годината, както и да пращам децата си при баба и дядо, когато са във ваканция. Бих искала да обичат Монтана, така както аз я обичам.